Борба с къртиците и как да се справите, ако градината ви е засегната от тях

Противно на очакванията, къртиците не са гризачи, а насекомоядни. Те се хранят с дребни насекоми, ларви, червеи. Макар и да не ядат растения, те нанасят доста вреди на насажденията, правейки своите тунели.

Размножаване

Къртиците обикновено живеят сами и допускат други до себе си само по време на размножителния период, който е през февруари и март. След 4-6 седмици бременност къртиците раждат по едно малко. До средата на лятото новородените са в състояние да се грижат сами за себе си и достигат сексуална зрялост през следващия вегетационен сезон.

Тунели

Тунелите на къртиците са най-характерното за тях, по което ще познаете, че имате подобен вредител в градината си. Те се делят на три части:

Повърхностни тунели: Това са тунелите, които вие виждате в градината си, или по-точно могилите, които играят ролята на техни изходи. Тунелите на повърхността на почвата създават най-големи проблеми, тъй като изкопаването им разделя корените на растенията от почвата и в резултат на това те умират.

Основни тунели: Те могат да бъдат както повърхностни, така и много дълбоко в почвата. Именно те изграждат основната мрежа от тунели. Има най-малко два основни тунела - първия осигурява достъп до по-далечни места, а втория осигурява редовна храна. Тези тунели са обикновено на дълбочина около 15 см, но могат да бъдат и много по-дълбоки. През зимата мъжките къртици, търсещи партньорка, създават прави тунели, които са близко до повърхността. Те обикновено са лесни за намиране.

Гнезда:  Къртиците изграждат едно или две гнезда, като използват сухи треви и листа, докато малките им са още новородени и времето е студено. Къртиците могат да издърпват корените на растенията или да събират материал в близост до входовете на тунелите за изграждането на гнездата.

Идентифициране на щетите от къртиците

Ще познаете дали имате къртици в двора си точно по могилите, които се получават на техните изходи. При къртиците те са по-ниски и с височина не повече от 10 - 12см. Приличат на раздробнена почва и не представляват правилна вулканична форма.

Методи за борба с къртиците

1. Биологични методи

- Използване на кучета и котки

 Кучетата и котките могат до някъде да предпазят дома ви от къртици, особено през активните часове на къртиците. Някои породи кучета са много добри в изкопаването на вредителите.

-  Елиминиране на ларвите

В тревните площи къртиците се хранят главно с насекоми. Третирането с продукти, които да намалят тези вредители ще намалят като цяло количеството храна за къртиците. Въпреки това, ако почвата ви е достатъчно здравословна, те все още могат да се хранят с червеи, дори и след като прогоните насекомите.

2. Капани

Улавянето на къртиците е най-предпочитаният метод. Ефикасен е и бързо решава проблема. Най-често между 24 и 36 часа къртицата бива уловена. За да поставите капана на най-подходящото място, смачкайте няколко изхода с крака си, ако на следващия ден мястото отново е отворено, значи тунела е активен. Поставете капана на мястото, където тунела е бил разкопан. Ако не се улови нищо в рамките на 24-36 часа сменете мястото и повторете процедурата.

3. Репеленти

Най-често срещаното решение е да сложите малко репелент / обикновено базирани на рициново масло или карбид/ във вашия двор. Това работи по два начина - чрез дразнене на къртицата със силна миризма и чрез покриване на земните червеи, което ги прави неприятни за къртиците.

4. Електронни уреди

Най-хуманният и безобиден начин за прогонване на къртиците е използването на електронни устройства. Те се поставят в земята и произвеждат звуков импулс, който остава незабелязан от домашните животни и човека, но в същото време е дразнещ за къртиците, които предпочитат тиха и спокойна среда. Електронните устройства биват два вида: захранвани с конвенционални батерии и захранвани със соларни панели. Принципът на работа на тези устройства е един и същ, като разликата е само във вида на захранването им с електричество.

За максимално бърз и положителен ефект ние препоръчваме употребата на електронен уред в комбинация с репелент. След като установите, че вредителя е напуснал обитаваната от него зона може да намалите или да спрете временно употребата на репеленти, като оставите защитата на охраняваната зона само на електронния уред, който ще играе превантивна роля срещу завръщането на вредителя.